Хиперкифоза/ Гърбица Хиперкифоза/ Гърбица

КИФОЗА/ГЪРБИЦА: ПРИЧИНИ, ПОСЛЕДСТВИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

При остеопороза костната маса намалява все повече, поради което костите стават порести и лесно се чупят – особено често прешлените на долния торакален и горния лумбален отдел на гръбначния стълб.1 Това се дължи не на последно място на факта, че прешлените са изградени от „гъбести“ трабекуларни кости, на които загубата на костна маса се отразява особено бързо и негативно. След първата фрактура на прешлен, рискът за по-нататъшни счупвания нараства 5 до 10 пъти.2 Постепенно гръбначният стълб се „сплесква“ все повече и центърът на тежестта на тялото се измества все по-наред, което води до оформянето на хиперкифоза, т.е. гърбица.

ПРИЧИНИТЕ И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ГЪРБИЦАТА

Причината за образуването на гърбицата при остеопорозата са клиновидните фрактури на прешлените, водещи до скъсяване и деформация на гръбначния стълб, който в областта на гръдния кош се изкривява твърде много назад (хиперкифоза). Центърът на тежестта на тялото се измества напред и се образува гърбица.
Който страда от тежка остеопороза, по този начин може да загуби до 20 см от ръста си.3 Скъсяването на торса може да е толкова изразено, че да се развие т.нар. Синдром на Бааструп („kissing-spine-disease“), който се изразява в сраствания на бодливите израстъци на лумбалните прешлени, което води до силни болки. При слаби хора бодливите израстъци могат да се напипат по хода на гръбначния стълб и са захванати за прешленните дъги. Какви други промени се наблюдават още при т.нар. хиперкифоза, чиято причина е остеопорозата?
Гърбицата често е съпроводена от:
  • Феномен на коледната елха: Поради намаления ръст на пациента, на гърба му се образуват кожни гънки, които се спускат от средата, т.е. гръбначния стълб, косо встрани и наподобяват очертанията на коледна елха.
  • Коремче: Ако имате гърбица, коремът също се измества напред, защото изкривеният гръбначен стълб избутва меките тъкани.
  • Променена походка: Поради приведената вследствие на хиперкифозата стойка на тялото, болките и желанието да се предпази гръбначният стълб от по-тежки сътресения, походката на засегнатите често е несигурна и бавна.
Който страда от хиперкифоза (гърбица), е масивно ограничен в движенията си. Да се изправиш или да седиш комфортно е почти невъзможно с гърбица.
АРТРОЗА, БОЛКА И ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГЪРБИЦАТА

ДРУГИ ОПЛАКВАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ГЪРБИЦАТА

Промените на стойката и статиката на тялото, свързани с остеопорозата и гърбицата, могат да са причина за допълнителни оплаквания:
  • Артроза (износване на ставите): Поради щадящата поза, която пациентите възприемат при хиперкифоза, ставите - особено коленните стави - са прекомерно натоварени, което може да доведе до тяхното преждевременно износване и по този начин до друг фокус на болка в тялото.
  • Дихателна дисфункция: гърбицата може да бъде причина за намаляване на обема на гръдния кош. В резултат на това намалява белодробния капацитет, дишането се затруднява и пациентите изпитват задух.
  • Болки - не само в гърба: изгърбването причинява прекомерно напрежение на цялата опорно-двигателна система, включително мускулатурата, връзките и сухожилията. По-специално мускулатурата в областта на гърба е болезнено напрегната и втвърдена, въпреки че болката рядко е локализирана само в гърба, а може да се излъчва и към крайниците (ръцете и краката).
Освен това: Пациентите, които страдат от хронична болка, трудно заспиват и спят продължително време. Нарушенията на съня също са възможна последица от хиперкифозата, причинена от остеопороза.

ЛЕСЕН МЕТОД ЗА ОЦЕНКА НА ХИПЕРКИФОЗАТА

При измерване на разстоянието между тила и стената, което е клиничен параметър, пациентът трябва да застане изправен с гръб към стената. Следните части на тялото трябва да докосват стената: тилът, гърбът в областта между раменете, седалището и петите. Ако гръбначният стълб е гъвкав и нормално извит, пациентите нямат проблем да изпълнят тази задача. Ако не успяват, това може да е ясна индикация за гърбица, причинена от остеопороза или друго заболяване, например болестта на Бехтерев (хронично възпалително ревматологично заболяване на гръбначния стълб и таза).

ТЕРАПЕВТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ – МОЖЕМ ЛИ ДА ЛЕКУВАМЕ ХИПЕРКИФОЗАТА?

С помощта на ортеза деформираният от гърбицата гръбначен стълб може да бъде стабилизиран и облекчен. Става дума за поддържащ корсет, който е често предписвано помощно средство за лечение на остеопорозата. В зависимост от това дали:
  • искаме да предотвратим оформянето на гърбица
  • вече има дискретно оформена хиперкифоза с единична фрактура на прешлен или
  • има ясно оформена хиперкифоза с повече от една фрактура на прешлен,
Има различни модели ортези. Физиотерапията също е подходяща за лечение на хиперкифозата, като подпомага укрепването на мускулатурата в областта на гръдния кош и гръбнака. Добре тренираната мускулатура може да подпомогне преодоляването на ежедневни натоварвания като натъртвания без увреда на костите. Освен това контрахирането на мускулатурата насърчава изграждането на костна маса. От основно значение при лечението на хиперкифозата с цел подобряване на качеството на живот е заучаването на дихателни упражнения за уголемяване на дихателния обем и превенция на затрудненото дишане и задуха.
В особено тежки случаи лекарят може да предложи на пациента операция за кифопластика. По време на операцията се използва специален костен цимент, който се инжектира на мястото на счупването на прешлена, което като всяка друга оперативна намеса, е свързано с рискове. Затова преди да се пристъпи към кифопластика, в обстоен разговор на пациента трябва да бъдат разяснени предимствата и недостатъците на операцията от лекар-специалист по остеопороза.
Литература:
  1. Deutsche Gesellschaft für Unfallchirurgie: Wirbelkörperfraktur; abgerufen unter: http://www.dgu-online.de/fileadmin/_migrated/content_uploads/DGU_Patienteninformation_Wirbelkoerperfraktur_f_01.pdf (Stand: 04.12.2017)
  2. Bartl, Reiner: Osteoporose: Prävention, Diagnostik, Therapie, 42011, Stuttgart: Thieme, S. 196.
  3. Internisten im Netz; abgerufen unter: https://www.internisten-im-netz.de/krankheiten/osteoporose/warnzeichen-symptome/ (Stand: 01.12.2017)